Родният град на видния поет, писател и драматург Иван Вазов, наричан често „Патриарх на българската литература”.
Историята на Сопот започва преди около 3 хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха.
При нашествието на турците през 14 век жителите оказва упорита съпротива, заради което градът е разрушен до основи. Въпреки че е разорен, градът и населението му не вдъхват доверие в турците и по тази причина в началото на 15 век като нахийски център (окръжен център) е определен Карлово. Във всички османски регистри до Освобождението градът е записван с името Бяла черква (Акче клисе) с което е описан и в романа „Под игото“ на Иван Вазов. Въпреки всичко българското население продължава да употребява името Сопот, както се вижда от запазени записи из църковни книги, най-ранната от които е от 1585 г.
Къща-музей Иван Вазов
Къщата е построена през XVІІІ в. от прадядото на Вазов. През юли 1877 г., в разгара на Руско-турската освободителна война, тя е опожарена. Идеята за възстановяването ѝ възниква през 1920 година в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета.
На 24 октомври същата година е учреден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот“ и започва събирането на средства. За възстановката на сградата Иван Вазов прави скица по спомен, а архитектурният проект е дело на архитект Александър Рашенов по сведения на брата на писателя, генерал Георги Вазов, и сестра му Въла Фетваджиева.
На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. През 1964 година е обявена за паметник на културата от национално значение.
Девическото (Радиното) училище
Девическото (Радино) училище е построено през 1850 година. То е едно от първите девически училища в България. Опожарено е през 1877 година по време на Руско-турската война заедно с църквата “Свети Свети Петър и Павел”, а през 1879 година възстановено.
Девическото училище, както и много други места в Сопот, са описани в романа “Под игото” на патриарха на българската литература Иван Вазов. От името на Рада Госпожина – една от главните героини в книгата, учителствала в града, идва и наименованието Радино училище. Незабравим момент от повествованието е главата “Радини вълнения”, в която се проследява годишният изпит на възпитаничките на младата учителка.
Църква Св. Св. Петър и Павел (до Радиното училище)
Църквата е изградена през 1846 година под ръководството на майстор строител Никола Троянов от Брацигово.
По време на Руско-турската война храмът е опожарен.
В 1879 година църквата е напълно възстановена. През 1935 г. архитект Александър Хр. Рашенов извършва конструктивно укрепване на сградата.
Описана е в романа „Под Игото“ и повестта „Чичовци“.
Дядова Стоянова Воденица
Едно от местата, свързани с българското героично минало описани в романа „Под Игото“.
Наричана е още Бойчовата воденица по името главния герой в романа Бойчо Огнянов, който спасява от турците внучката на мелничаря дядо Стоян.
Етнографски и занаятчйски център „Сопотски еснафъ“
Съхранява старите традиции и художествени занаяти.
